Някога, далече, в царството на мухите живял един мъдрец. Той възпитавал учениците си в добродетелен и скромен живот.
– Не е нужно да си нахален, за да получиш нещо. Живота е прекалено кратък и можеш да живееш с нужното. Боговете не обичат нахалните. Пословичното ни нахалство е срам за всички нас. Трябва да покажем, че това е несправедлив упрек. А всичко това се постига със мъдрост и самодисциплина. Знаете, че е трудно, но знаете също, че тези, които искат да постигнат нещо на всяка цена, ги настига смъртта скоропостижно. Познавам такива, които от лакомия се оплескваха целите в лайна и дори срам нямаха от това. Хвалеха се пред другите, без дори да са се изтръскали от мръсотията, колко добре са се нахранили и колко щастливи са сега. Други пък навлизаха в световете на хората, които не познаваме добре и там много загинаха, защото тези великани имат отрови и оръжия, към които ние сме безсилни. Трети бяха толкова нагли, че се смятаха за безсмъртни и политаха нависоко, в света на птиците, от където повече не се върнаха. Живейте смирено и кротко. Не искайте повече от това, което Всевишния ти дава. Ако послушате съветите ми, ще живеете дълго и щастливо.
Думите на мъдреца се разпрострели не само сред учениците му, но и сред народа на мухите. Разгневени и сърдити те отишли при него.
– Какви глупости говориш, бе мухльо!? Какви мухи сме ние, ако изгубим идентичността си!? Ние не сме нахални, нито нагли! Ние сме любознателни и с изследователски нюх. Нима ни предлагаш да пием нектар от цветята, пред прясното и миризливо лайно!? Живей си твоя живот и ни остави да живеем нашия, нормалния!? Ти не учиш децата ни на това, което им е нужно в този живот, а на безсмислени празнодумства! Ти си опасен за нас и нашият народ!
Така разгневените мухи убили мъдреца. Всъщност били прави, защото:
За Бог не говори сред атеисти
и пред глупците – с мъдри глуми.
Щом човешките души са чисти
ще те разберат навярно и без думи.