Това е най - истинското ДОВЕРИЕТО между НАС...

Имало едно време трима верни и неразделни приятели. Казвали се ЛЮБОВ, ПРИЯТЕЛСТВО и ДОВЕРИЕ... Когато били тримата заедно, всичко било чудесно. Така било,  но един ден се наложило на ЛЮБОВТА да замине по работа. Нямало как, дългът я зовял. Преди да се раздели с приятелите си, тя ги уверила: - Когато Ви домъчнее много за мен, потърсете ме, аз няма да съм толкова далече. Там, където видите някоя двойка да се гледа с желание и копнеж в очите, знайте, че там ще съм и аз - рекла ЛЮБОВТА и тръгнала... - Е щом е така,  добре ще е и аз да поема към моите задължения - казало след малко ПРИЯТЕЛСТВОТО на ДОВЕРИЕТО. - Но ти не се притеснявай, когато имаш нужда от мен, лесно ще ме намериш. Там където видиш двама човека, които и в плач,  и в смях са заедно, знай че с тях съм аз... ДОВЕРИЕТО отворило уста и понечило да каже нещо на сбогуване, но... ПРИЯТЕЛСТВОТО вече си било тръгнало, без да чуе последните думи на приятеля си. И заминало надалече... Тогава ДОВЕРИЕТО, останало съвсем само, тихичко прошепнало сякаш повече на себе си: - Мен веднъж загубите ли ме, повече не можете да ме намерите...