Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
22.02.2014 18:29 -
Титлите на миналото
Автор: rolisten
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1259 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 22.02.2014 18:44
Прочетен: 1259 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 22.02.2014 18:44
Често ми се случва да бъда небрежно заговорен от предполагаемо политизирания (каквото и точно да значи това всъщност, според мен и представите за политизиране са менте, но друга е темата )Човек-преход около телевизионния живот и битие. Да спомена, че телевизорът по подразбиране е аксиома и мерило за реалността, хората със заслуги и кауза магически и спонтанно просто се появяват на него (стига да не са Серго и комунистите(!!!) естествено ), случайни репортери отразяват важните и единствените събития в страната и т.н. Та често на екрана говори някакъв мъдър човек, ЧП го слуша с почуда в диапазона на полуразбирането и решава, че и аз трябва да се обогатя малко. ТВ гостът ми е представен с титлите си и някаква кратка история какво бил направил, много силно се набляга на тези неща. Очаква се да ме въведат в състояние на предварително съгласяване с него. Моментално изпитвам природна погнуса и рефлекс на отдръпване - асоциациите ми са за примитивното светоусещане на едно време, което е задължено да си отиде за да вирея аз самия и хората като мен. Не мога да гарантирам, че е чисто комунистически остатък, не мога да гарантирам, че не е много по-древно, дори е по-вероятно да е такова. Сляпо преклонение пред титли, раболепие поради усещане за собствена незначителност, селската култура на малкото и изолираното място и т.н. и т.н.
В същината си това явление извира от миналото, произходът му е от болна система, то носи нейните несъвършенства и дефекти. Защо от мен се очаква да боравя с парадигмите на една болест, опитвайки се да градя здраво и изчистено от нея бъдеще? Та това е безумие, ако го направя изходът би бил предварително ясен. Не е ли сякаш по-лесно просто да чуя какво говори и мисли дадения човек по телевизията, зад катедрата и бог знае още къде. Защо ЧП толкова усилено продължават да натрапват нещо толкова остаряло и неадекватно като титлата, етикета и т.н. ? Те са крайно ненадежни в произхода си - винаги могат да бъдат купени, изфабрикувани, дарени от други ментета и прочее. Да наблягаш с такава тежест на тях е повече от безотговорно. На мен винаги ще ми приличат на неосъзнат рефлекс на отказване от мислене чрез предварително детерминиране на нещата, като удобен атрибут за интелектуален мързел.
Наскоро се сблъсках с университетска бабка с титла "професор", която чете и диктува от хвърчащ лист хартия своята лекция с монотонен тон, сякашпроникващ дълбоко в костите с послания за досада, отегчение към живота, омраза към предмета и професията и подобни "благинки". Естествено спрях да й посещавам лекциите, за което в крайна сметка получих даскалско мъмрене, злоба, наказания и демонстративно заколение на устен изпит. Липсата от лекции била липса на интерес. Обидата прониква на лично ниво и е свързана с егото и представите за себе си. От къде идва самочувствието на въпросния индивид, че лекциите му трябва да бъдат слушани? Обикновено човек гради самопредставата си въз основа на различни случки и епизоди от живота, които "претичват" през съзнанието. Умувам и се опитвам да си представя въображаеми сценарии какъв ли е бил животът и изграждането на кариерата на въпросната бабка с титла "професор", какво захранва високото й самоусещане? Човек с богато въображение съм, но не успявам. Проблемът е, че боравя с моите методи и световъзприятия, а тук тази въпросна личност като фрагмент от миналото съществува със свои собствени "правила" и условности и се изгражда с инструментариума на болестното. Това което е обречено да отмине. Царството на титлите, фасадното, привидното, на другите априорни представи, на предразсъдъка. Впрочем именно различията в априорните представи прави споровете с "другия вид" да изглеждат толкова невъзможни, а мен - като глупак, че въобще опитвам комуникация, вместо час по-скоро да му помогна да се изнесе към гарата и прашните вагони на последния агонизиращ от старост влак.
В същината си това явление извира от миналото, произходът му е от болна система, то носи нейните несъвършенства и дефекти. Защо от мен се очаква да боравя с парадигмите на една болест, опитвайки се да градя здраво и изчистено от нея бъдеще? Та това е безумие, ако го направя изходът би бил предварително ясен. Не е ли сякаш по-лесно просто да чуя какво говори и мисли дадения човек по телевизията, зад катедрата и бог знае още къде. Защо ЧП толкова усилено продължават да натрапват нещо толкова остаряло и неадекватно като титлата, етикета и т.н. ? Те са крайно ненадежни в произхода си - винаги могат да бъдат купени, изфабрикувани, дарени от други ментета и прочее. Да наблягаш с такава тежест на тях е повече от безотговорно. На мен винаги ще ми приличат на неосъзнат рефлекс на отказване от мислене чрез предварително детерминиране на нещата, като удобен атрибут за интелектуален мързел.
Наскоро се сблъсках с университетска бабка с титла "професор", която чете и диктува от хвърчащ лист хартия своята лекция с монотонен тон, сякашпроникващ дълбоко в костите с послания за досада, отегчение към живота, омраза към предмета и професията и подобни "благинки". Естествено спрях да й посещавам лекциите, за което в крайна сметка получих даскалско мъмрене, злоба, наказания и демонстративно заколение на устен изпит. Липсата от лекции била липса на интерес. Обидата прониква на лично ниво и е свързана с егото и представите за себе си. От къде идва самочувствието на въпросния индивид, че лекциите му трябва да бъдат слушани? Обикновено човек гради самопредставата си въз основа на различни случки и епизоди от живота, които "претичват" през съзнанието. Умувам и се опитвам да си представя въображаеми сценарии какъв ли е бил животът и изграждането на кариерата на въпросната бабка с титла "професор", какво захранва високото й самоусещане? Човек с богато въображение съм, но не успявам. Проблемът е, че боравя с моите методи и световъзприятия, а тук тази въпросна личност като фрагмент от миналото съществува със свои собствени "правила" и условности и се изгражда с инструментариума на болестното. Това което е обречено да отмине. Царството на титлите, фасадното, привидното, на другите априорни представи, на предразсъдъка. Впрочем именно различията в априорните представи прави споровете с "другия вид" да изглеждат толкова невъзможни, а мен - като глупак, че въобще опитвам комуникация, вместо час по-скоро да му помогна да се изнесе към гарата и прашните вагони на последния агонизиращ от старост влак.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 80